Каломаслоуловители

Каломаслоуловителите са сепаратори, изработени от полиетилен най – подходящия материал за съоръжения от този тип за подземен монтаж. Предназначени са да отделят вещества-замърсители, които са неразтворими в отпадните и дъждовни води, преди те да бъдат заустени в природата или канализацията. Най-често приложение намират по бензиностанции, автомивки, паркинги, производствени цехове, площадки за разкомплектоване на автомобили и други.

Места за инсталиране на каломаслоуловители

Дъждовната вода, попаднала върху асфалта на пътя, отмива много замърсители като кал, камъчета, листа  петролни продукти. За да се предпази канализационната мрежа от запушване и природата от нефтени замърсители се ползват каломаслоуловители.

Самото съоръжение е съставено от две отделения – калоуловител и маслоуловител. За да се пречисти водата се използва принципа на разликата в относителните тегла на замърсителите спрямо водата. Калта, пясъка и камъчетата са с по-голямо тегло и потъват, така се получава утаяване, а нефтените продукти са с по-ниско тегло и изплуват на повърхността на водата.

Каломаслоуловителите действат на следния принцип:

• Преминават през първата секция на съоръжението, т.нар. утаител. Там твърдите, неразтворими части като листа, пясък, дребни камъчета и други, се утаяват на дъното.
• Във втората секция има устройство, наречено ректификатор. Той отговаря за улавянето на петролните замърсители, попаднали във водата. Петролните продукти са с по-ниско относително тегло и изплуват на повърхността на водата. Тя преминава през ректификатора, а нефтените натрупвания се улавят от устройството.

Тези съоръжения има класове, по които се различават отделните видове. Разликата между моделите е в процента на пречистване, който гарантират.

Клас 1 – сепаратори с филтър, който осигурява най-малко 99,5% или максимално допуснатото количество нефилтрирани нефтени продукти – 5 мг/литър вода, съгласно БДС EN 858 : 2003. Това количество се отнася за пречистена вода, която се зауства в природата. Каломаслоуловителя от този клас е изграден от две отделения, като в първото се пречистват калните наноси, а във второто нефтените замърсявания. При някои модели от  Клас 1 има включен Байпас. Той служи за предотвратяване на запушване на съоръжението при интензивни валежи. Практично решение при по-малки модели на каломаслоуловителя.

Каломаслоуловител с филтър

Клас 2 – сепаратори за пречистване на вода с изходно пречистване минимум 97%, т.е допускате се най-много 100 мг/литър вода. В това съоръжение няма вграден микрофилтър и се заустват към пречиствателна станция или канализация.

Каломаслоуловителите са за подземен монтаж и трябва да се вземат предвид някои особености:

• Съоръженията не налагат укрепване на изкопа с бетон

• При наличие на подпочвени води с високо ниво, съоръжението трябва да се укрепи. Най-добре е да се отлее бетонна плоча, върху която каломаслоуловителя да се закрепи с въжета или полиестерни колани. При съоръжения с обем над 2500 л. трябва да се укрепи най-малко на 3 места.

• Почистването на седиментите и отделените нефтени отпадъци става с изпомпване от лицензирана фирма.

Някои модели имат функции за алармиране при повишаване нивата на прихванатите кални и маслени замърсявания.

Опазване на околната среда

Околната среда е всичко, което ни заобикаля – въздух, вода, земя, гори.

Замърсяване може да се нарече излъчването в околната среда на биологични агенти, газообразни, течни или твърди вещества, топлинна енергия, чиито количества е по-голямо, отколкото би се излъчило от естествения кръговрат на веществата.

Отпадъците са заплаха за равновесието в природата и на съществуващите местни екосистеми – там, където има производствен процес, има и депониране на отпадъци. В резултат на кръговрата на водата и наличието на атмосферни течения, замърсяванията се преместват и от локални се превръщат в глобални.

Осезаемо негативно влияние върху околната среда осъществяват следните дейности и продукти:

•           Произвеждането на енергия;

•           Промишленото производство;

•           Земеделието;

•           Автомобилният транспорт;

•           Изхвърлянето на отпадъци в природата.

Процеса на произвеждане на енергия е свързано с промяната на качествата на почвата и водата, на мястото, на което е локализиран. Добива на полезни изкопаеми много често е съпроводен със замърсяване на подземните води в района на добива и нарушаване на повърхността на земята. Тази промяна в ландшафта генерира опасности за местните екосистеми.
Топлоелектрическите централи използват за основно гориво – мазут и други твърди горива. Те са главен източник на излъчените в атмосферата азотни оксиди, прахови частици и серни оксиди. Освен всички замърсявания, отделеният от ТЕЦ-овете въглероден диоксид е с най-висок дял.                                                                                                         

За да се намали отрицателното въздействие върху природата, трябва да се обърне внимание на добиването на енергия от възобновяеми източници. Това означава изграждането на съоръжения за генериране на енергия, използващи естествени източници като водата, вятъра и слънцето.

Върху околната среда сериозно влияние оказва всякакъв вид промишленост – химическата, леката, електротехническата, металургията и други.

Земеделието е друг замърсител, като използваните препарати за подхранване на реколтата, т.е торовете, чрез напояването, поради теченията и механичните въздействия се разсейват. Те проникват и в дълбочината на почвата и достигат до подземните води, от където се замърсяват и водата, и почвата.
Транспорта като цяло отделя изгорели газове, които водят до замърсяване на въздуха. Затова големите градове са с нива на замърсеност, неколкократно надвишаващи нормите. Алтернатива на градските замърсители са автомобилите, които се движат на електричество или придвижването с велосипеди.

Изброените по-горе замърсители вредят сериозно върху всички аспекти – въздух, вода, почва. Замърсеният въздух нанася щети върху здравето на всички живи организми – хора, растения и животни, води до промени в климата. Затоплянето на климата води до редица проблеми, като най-сериозният от тях е разтопяването на ледниците. Те от своя страна повишават нивата на световните океани.

През ХІХ-ХХ в. бяха осъществени много технически революции, които засегнаха безопасността на природата. В съвременното общество, всеобщо мнение е, че трябва да бъдем отговорни към бъдещите поколения и безразсъдното отношение към чистотата на природата, ще рефлектира върху самите нас и поколението след нас.